30.12.2008 г., 19:02 ч.

Изчезнала (?) 

  Поезия
916 0 15

Застреляй ме.

Знаеш ли как ми е хубаво

да се будя

от тежки куршумени крясъци?!

А тя, тая, наглата,

вътре във мене,

рисува, умирайки, теб.

Предоргазмено.

 

Мразя я.

Мразя, когато изписва простора ти.

Онзи, лазурният, шеметно синият.

Мразя, когато те дебнат очите й -

жадните бездни,

дълбани от мимове.

 

Тя те жигосва.

Бясно танцува по жилите.

Бяга екстазно.

Докосва ръцете ти.

Гаси си цигарите в кожата.

Твори киселинни усмивки.

С лицето си.

 

...

 

Ти я сънуваш.

А на мен ми е хубаво

да се будя от тежки куршумени крясъци...

Приспи ме - безмълвно.

Застреляй ме.

Упорно.

До утре ще бъда изчезнала.

Вярваш ли?!

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??