Снежни въглени ме долавят.
Изгаращи тръпки ме омотават.
Тела от неизвестното се допират.
Галищи мисли се раждат.
Изкушително е, че те имам.
Треперя, но те гася.
Рисувам те...
Поглъщат ме ръцете ти.
А тялото жадно говори.
Да те чувствам, мога.
Да те галя през стъкло.
Да те държа диво.
Усетих твоя порив върху мен.
© Десислава Танева Всички права запазени