Мирише ми на пушек.
И димят
запалените есенни листа.
На куп
с греблото в двора
сбрахме ги
и гледахме как сенките
от летни спомени
се запровирват тайнствено
през клоните на ореха.
Лютѝ.
От недопечени обелки
и от орехова шума
не,
а от безкрайна жалост.
Сърдити
капки дъжд
върху огнището покапват,
за да спрат
изгаряне на спомени.
Нахалост.
© Павлина Гатева Всички права запазени