Изгрев на връх Мусала

...Там някъде тихо мяучи оранжева котка -

На връх Мусала нощуваше оранжевата котка,

И изгрева посрещаше със будните очи на хищник...

От изток силно вятърът вее -

Земята тържествува - слънцето изгрява!

 “Трионите” са първи блеснали, огряни –

И Малка Мусала се къпе в светлината 
на първите божествени искри.
 

 Светилото въздига се нагоре
и носи топлина, и носи радост,
с величието свое смайва,

 и взрив, потънал в тишина хилядолетна

пробива сетивата на нощната тъга.

Търкулват се минути пет и ето:

Хелиос във целия разкош божествен

Подкарва свойта колесница в бесен бяг

И пръска светлина над върхове безбрежни,

Живота да подхрани бърза пак...

Сини езера във пропастта проблясват,

 Мяучи някъде тихичко малка оранжева котка...

Лизва страните ти дъх топъл,

Вятърът гали косите ти...

Новият ден се роди!