Виждал ли си изгрев над гора,
станала златиста от лъчи,
залезът припламва вечерта,
после падат няколко звезди.
Сънена гората се протяга,
стоплена от обич рано.
Искам да съм утринна гора –
изгрев ти бъди ми само!
© Геновева Симеонова Всички права запазени
и стих и емоцция...с обич, Геви.