Слънчо зад гора наднича,
в двора става светло вече.
Там петленце кукурига,
да го чуят надалече.
Ставам,зъбките си мия
и лицето, и ръцете.
После-мляко и филия,
да съм силен зиме, лéте.
Изгревчето аз обичам,
с него идва пак денят.
Бос след вятъра да тичам
и на вятър да приличам.
© Хари Спасов Всички права запазени