Изгря на хоризонта тъмно-модър,
изправена и стройна като свещ.
Езици бледо-жълти в ритъм бодър
във мозъка припламват, сякаш в пещ.
О, знам, че ще обхванат и гърдите,
сърцето във очакване замря.
Ти свежа струя вля. И в дни честити
на кладата ти цял ще изгоря!
© Иван Христов Всички права запазени