Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
17.06.2017 г., 0:10 ч.

Изгубен.... 

  Поезия » Любовна
753 2 6

Понякога замислям се, 
дали ме има? 
Дори не се оглеждам в огледалото, 
а може би очите ми – незримо,
вече са изтръпнали до бяло.
Търся се, 
дори не хвърлям сянка!
Взирам се във всеки силует!
Навярно?!!... 
Сигурно е!!! –
Знам ли?!
Дори ме няма във света край теб! 
Изгубен съм –
наоколо витая,
душата ми ме следва –
аз отпред!
Единствено, което ясно е,
сърцето ми 
живее само с теб...
Някога ме имаше, 
а днес съм никой
и колкото и да напрягам слух,
не чувам – нищичко, 
дори да викаш,
не съм човек, а влюбен дух!....
До теб съм, а съм... 
толкова далечен,
сигурен съм, че съм още буден
с усещането...
за една обреченост,
или луд по теб, безкрайно влюбен!
Сега разбрах защо не съществувам,
една душа из въздуха се рее,
навярно е любов и...
би си струвало!
Ако и аз... самият
в теб живеех?!...

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??