Изгубена
Виждам лицето й в сънищата си
като звезда светеща отвън страшното море.
Все още си спомням онзи миг,
преди толкова години, когато бяхме само аз и ти.
Сега се събуждам потна посред нощ,
осъзнавайки, че дълбоките ми рани не оздравяват.
Всичко, която имах, е загубено.
Понякога дори се чудя дали съм тук въобще.
Небето става по-тъмно и по-тъмно
Бездушни гласове шептят името й.
Краят на играта живот приближава! ...