Обичам... мечтая за Рая!

Мразя... страхувам се от Ада!

Живота... отвеяно живея!

Смъртта... неизбежна ме чака!

Казват, че съм още млада,

не се залъгвам - остарявам.

Като пита бяла-блага,

низ път бавно се стопявам.

Човешка страст ненаситила,

в бедата - Бога извикала,

за всяко щастие - улеснение,

награда - блажено смирение.

Дяволът неотлъчно ме следва,

безкрайна празнота - напредва...

Тишина...

Пропаст...

Надежда...

И... лъч светлина...

Спасение...

Бог е Творец!

Човеци сме! Слаби творения...