22.08.2015 г., 21:38 ч.

изгубена 

  Поезия
825 1 2
Беше притисната от отчаянието и самотата
и чувстваше се някак си безпомощна и уязвима.
Слънцето изгаряше кожата ù,
а под кожата ù - мразовита зима.
Сърцето ù, превърнало се във въглен,
като спомен за горящия преди това пожар,
все още тлеещо отвътре,
опитваше с последни сили да възпламени отново
останалата малко жар.
Но всеки опит неуспешен беше -
доубиваше последните искри надежда
и болеше я. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Маркова Всички права запазени

Предложения
: ??:??