Изгубена
Отдавна се скитам без път и посока,
разнищена до дъно е душата,
но горда съм, по чужди порти ръката ми не тропа,
не търся милостиня, ни жалост от съдбата.
Ограби ме животът - надеждата в сърцето ми отне,
захвърли ме сред нищото ранена,
и ето ме - отново бродя,но къде...
ще се сломи ли душата ми, от болка закалена?
Потъвам, губя се сред погледи безлични,
сред мрак и черна хладнина,
светът ме гледа с две очи цинични, ...