Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
23.04.2021 г., 14:45 ч.

Изгубена 

  Поезия
317 0 7


Издъхват цветята във счупена ваза,
светлината се блъска в кирливо перде.
По навик живота и себе си мразя.
Надежда си търся. Къде е? Къде?

Поглъщам неизбежното и времето е спряло.
Очите ми са празни, а вярата - сломена.
И нямам, нищо нямам в тленното ми тяло.
Отсъствам от него, докато се намеря.

Само зейнала рана виси на въжето,
боли ме жестоко в бездънните нощи.
Дълбая навътре, да стигна сърцето,
за да си припомня, че има ме още.






© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много задобряваш Браво
  • "Надежда си търся. Къде е? Къде?"


    Докато има търсене ще има
    и в мрачните тунели светлина...
  • Ее, такъв си позитивко! Много ме радваш! Благодаря ти!
  • Бисе ❤️🍀 Тъжен стих. И аз съм се чувствал изгубен. Ама после се взех на майтап. Поглеждам към огледалото и викам “Къде си бре, маймун?” и после си отговарям “ама ти си бил един шматко!” 😂 Шегата настрана, много можеш да научиш ако разговаряш със себе си. И това идва от човек, който си купи огледало само за тази цел. 😄 ама искрени разговори, както би говорила с някой друг, естествено, с Респект. Сега сам си противореча, не казвам на хората маймуни... Абе, разбра ме, надявам се 😆 Страхотна си! Всеки е ценен, и дар е животът.
  • Силвия, Миночка, благодаря ви, прегръдки!
  • Ти можеш да промениш живота си, след всеки негов удар, изправяй се, защото си млада, защото имаш време, търси хубавото, не унивай. Прегръдка!
  • Надеждата е в теб, не я търси извън себе си.
Предложения
: ??:??