Всяка вечер самотна те чакам

и се чудя защо е така.

Заслужавам ли бавно във мрака

като свещ да догарям сама.

И през всичките тези години

аз отдавам любов и мечти,

правя планове скромни да имаме

дом, семейство и малко пари.

Ти си този, за който аз вярвах,

че ще бъде единствен за мен,

че ще имаме истинско щастие,

скъпи спомени, пламенен ден.

Но отново самотна те чакам

и се чудя защо е така.

Как така се развалят нещата,

как се трупа в сърцето тъга.

Пак във мрака с последна надежда

опит правя да върна това,

за което мечтаехме заедно,

не отдавна, но бяхме деца.

Аз пораснах и искам стабилност,

мъжко рамо, семеен уют.

И със гордост да казвам на всички:

„С него споделям аз земния път.”