4.05.2005 г., 0:30 ч.

Изгубена любов 

  Поезия
1203 0 0

 

Ако можех да умра,
за да се върне любовта ти...
Не бих се колебала във това.
С безумна радост аз бих подарила
живота си на най-красивата любов.
На нашата любов,за нея бих умряла!

Бих дала всичко дето имам на света
за кратък миг,когато да си с мене
или за дума казана открито,
без задни мисли , искренно и чисто
или за твой единствен поглед само,
за погледа ти детски и невинен
във тези две тъй хубави очи-
очите твои,за които страдам.

Как искам да се сбъдне таз мечта,
като луна изгряла на небето,
желана като изгрева в морето,
прекрасна като утринна роса,
като звънът кристален на звънчето...

Но всичко е илюзия омайна,
една вълшебна имитация в живота
на щастието дъхаво и необятно,
на розовия цвят на младостта,
на любовта изгаряща сърцата.

Дори да не възкръсне любовта ти
и да е вяла моята надежда
ще те обичам вечно и в смъртта си
с желание към тебе ще поглеждам
.

 

1988г.

© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??