Сълзи и бурени останаха във мен
и мъката която няма да изплача,
напразно ще я търся в здрача
отново да я срещна някой ден.
Животът ми без нея тъй горчив -
като цигулка останала без струни -
напразно търся истинските думи
да бъда отново някога щастлив.
Раздялата е непосилно бреме
напразно чакам мъничко късмет
дори циганката отказва да гадае
и кой съдбата може да приеме
когато нещастието дни наред
в сърцето му и ден и нощ ридае.
© Аластор Всички права запазени