Изгубени
Нека в междупространства се ширим!
Нека волност от нас да струи!
Да оставяме топли по пясъка дири,
да мажем с летни и морски бои!
Звучи тишина - прибързана, пряма.
Всеки стон е божествен звън.
Няма време и хоризонти няма...
Губи се всичко, губим се вън.
Зимно слънце енергично скача.
Да се обичаме не трябват думи.
Нека останем двама във здрача, ...