10.07.2008 г., 22:39 ч.
Изгубени
Неспособен си да лъжеш, мили.
Но да се самозалъгваш, знам, умееш!
Нима така намираш сили
на инат любовта си да пилееш?
В заблуда смяташ, че живял си.
"уж злато, а се указа тенеке" -
каза, че за теб това съм.
Но почувства ли се по-добре?
В залеза, от безпътицата уморени -
наивно молим се, утре да не ни боли.
Но когато срещнем зората разделени,
жестока истината ще ни връхлети.
Обичам те, затова ще те оставя.
Обичаш ли ме? - тогава ме остави!
Омръзна ми съдбата да ни отмъщава -
доказвайки, че сме един за друг изгубени.
© Виолета Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Разтърстващ стих поздрави мила!!!
-
истинско...написано с наранена душа...
изстрадан стих...с обич, Виолета. -
Ти наистина си злато!!! А какво мисли той...не обръщай внимание, а с високо вдигната глава напред!!!
Искрен, болезнен стих!...
С много обич!!! -
Харесах!!!
-
Поздравчета!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Обичаш ли ме? - тогава ме остави!
Омръзна ми съдбата да ни отмъщава -
доказвайки, че сме един за друг изгубени.-изстрадах с теб