15.03.2008 г., 19:33 ч.
Изгубени в превода
Толкова думи, издухани
от вятъра на неразбиране,
от тебе и мене просмукани
с некомпромисното събиране.
Толкова жестове, дадени
за музи на уморени поети.
Присадки. Хибридно извадени
от прекопаване между редовете.
Толкова време съвместие,
загубено в смешни причини,
които не искаха съответствие,
а само предимството да се разминат.
© Ниела Вон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
ти си номер 1 просто!!!
-
Точно!
Аплодисменти! -
Ухаааа... Пълнокефещо/тая па дума откъде изскочи?/ стихо! Ще пробвам да се намеря в оригинала! Благодаря за изпитаната наслада!
Ave -
Пак да се повторя...
имах нужда да си го прочета още веднъж това!!! -
О, да!
Супер!
-
Много истинско...и силно!
Страхотен поетичен изказ!
с обич, Ниела. -
Йе!!!
изгубени в ... !!!
поздрав! -
Много силно!Поздравче!
-
Прекрасно е!6+ и много
-
Много добър стих!Много ми хареса!поздрав!
-
"Толкова жестове, дадени
за музи на уморени поети.
Присадки. Хибридно извадени
от прекопаване между редовете."
Страхотно стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
завързан с лико от непознаване
все чакам пролетни птички
да изкълват напъпило претворяване
а мъзгата спечено машинно масло
тече от вън на вътре
вятър в къдрици прокарва сукно
и ръката студена под коприната тръпне
почвата песъклива ненаторена с трупове
аз там наприхванал ще умра
захранка за теб да бъда утре
и в калемите ми очни
...да цъфнеш
...жена