Жабокът (Гедеон)
369 2157
11.02.2022 г., 16:26 ч.  

Изгубени в превода 

  Поезия
467 3 10

Тях превеждах на всички езици

думи странни, които не знам.

Те живееха в мен, като птици.

В плен затворени аз да ги дам.

 

От устата политат в простора

Сътворени са в синьо небе.

Там пътуват и нямат умора.

В тях е Истина, що ни зове.

 

После кацват в душите ни бели.

Тихо свили прекрасни криле.

Те са Вярата, мислите смели.

Бог ги даде, с Любов ни прие.

 

Но понякога спират пред клетка.

Вътре мрачна самотна душа.

Там затворена, тъжна е гледка,

че строшени са мощни крила.

 

Искам чудните думи да стигнат,

да разбият метални врати.

И с искрата навън да политнат, 

бели ангели, светли мечти.

 

Как не трябва да има край мене 

някой, който навъсен мълчи.

И да чувам, душата му стене.

Скрита в мрака, де няма лъчи.

 

Сами ли сме...

Не чакаме ли в клетка.

Изгубени във превода души.

 

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??