25.01.2006 г., 20:27 ч.

Изгубено доверие 

  Поезия
2817 0 4
Спомням си мига, когато каза,
че искаш свойта свобода.
Студът сковаваше лицето ми,
по-страшна бе обидата в сърцето.
Чух стъпки пред вратата,
но ти не беше сам.
Не можех да повярвам на слуха си,
нападнаха ме хиляди въпроси.
-Във кухнята съм, аз съм тук-
пророних тихо да ме чуеш,
а ти излезе с нея вън.
Не знам кога се върна после. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??