Изгубих пътя към светлината

4.11.2005 г., 9:14 ч.

Поезия

1001 0 2

Изгубих пътя към светлината –

потънах в мрака и сивото ежедневие,

което като дим от цигара задимява

еднообразните 24 часа.

Не заспивам истински –

предричам сън, а е само тъмнина

която не разбирам,

а се научавам да обичам.

Изграждам житейска съдба –

кръв в кръвта и тишина

тук съм засега и ще умра

но не за дълго, не за дълго!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

AmazonkA (Марина Петрова)

2008-06-06T16:47:53+03:00

Не бих казала, че е депресия. Имайки в предвид какъв е края, бих казала много оптимизъм...Да не говорим, че аз никога не изпадам в депресия...
balrog (Балрог)

2006-01-12T13:38:42+02:00

Много болка таиш в себе си.