19.04.2013 г., 14:04 ч.

Изгубих се 

  Поезия
815 0 6

 

                                 Изгубих се във сенките на злото -

                                 прашинка с положителен заряд,

                                 повикала сълза в окото

                                 на този луд, отчаян свят!

 

                                 Смалих се в дългото очакване

                                 на някакъв божествен знак,

                                 на дългото и трудното изкачване

                                 към вечния, небесен праг...

 

                                 Потърсих се на мислите в гората,

                                 в полето с цъфнал, но отровен мак,

                                 ала далече е, далече е зората -

                                 гласът на совата вещае мрак...

 

                                 Знам, някой ден ще се намеря в мрака,

                                 приседнала пред бащината къща,

                                 където вече никой не ме чака 

                                 и вече няма кой да се завръща!

 

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??