Когато се сетиш за мен,
ела и ми го кажи!
Върни ми, поне за миг,
тръпката от хубавите дни!
Припомни ми,
дори и на думи любовта!
Припомни ми,
каква беше нашата съдба!
Колко влюбени бяхме??
Как се държахме за ръце??
Целувките, прегръдките, любовта...
Тези мигове винаги ще бъдат
в моята душа!
Живота си бих дала,
за да върна всичко това!
Но несподелената любов
умира!
И сега самотна стоя в нощта!
Изгубих силата си да заспя...
Изгубих волята да си простя...
© Гери Георгиева Всички права запазени