3.12.2006 г., 8:50 ч.

Изход от мъката... 

  Поезия
813 0 4
Момиче лежало безсилно на пода,
открило, че целият живот е лъжа.
Че няма красота дори в небосвода,
че тя е вече една млада жена.
Солени сълзи по лицето се стичат.
И спомени, спомени така бързо прелитат.
Остави я онзи, когото обича,
самотата тъй черна във миг я връхлита.
Тя вижда своето детство тъй мрачно.
От него липсват така много неща...
И всички кадри до днес са прозрачни,
без майка й - пребита пак от злия баща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Предложения
: ??:??