Разливам се пред тебе
като път.
Като стара книга с приказки
разлиствам лист по лист
душата си.
Очите ти остават пак
премрежени
от сън
и болка,
и копнеж.
И не разчиташ руните
на мойта приказка.
А тя те чака. Както аз.
И кървя.
От копнеж,
от болка
и от сън.
А очите ти премрежени
накапаха сълзи
по душата ми разлистена
като стара книга с приказки...
Като път
разливам се пред тебе.
© Виктория Всички права запазени