По кожата ми ще се плъзнеш скришом,

през мислите престъпваш крадешком,

а аз покорно и безпомощно въздишам -

с дихание изкусно скривам стон,

а ти изкусно ще забулиш бурята,

зад камарите си застинали гримаси -

изкусно се преструвам че и в думите ти,

повярвал съм омаян и захласнат...

Изкусно се усмихвам - съблазнително,

без думи те подхлъзвам към капана,

ала посреща ме онази бездна във очите ти

и в нея безнадеждно пак пропадам...

Ще се отдръпна - със детинско изражение -

косите ти ме омагьосват - ще го скрия,

но ти познаваш сладкото ми поражение -

звездите в тях изкусно ще разкриеш

и с тях дъга ще нарисуваш триумфално,

за моята стихия скрита зад мълчание.

Така красива и фатална си наравно -

ах... как да спра да те желая тъй отчаяно...