Навярно винаги ще търся твоя образ

и мълчаливо ще се вглеждам във лицата…

Навярно винаги ще тръпна във очакване,

да срещна теб случайно във тълпата…

А все се чудя как ли ще постъпя,

когато аз случайно те открия?!

Ще заговоря ли или пък мълком

ще те отмина и ще си отида?!

Но как, кажи ми, да го сторя,

когато толкова съм те желала,

 ден и нощ сънувала, мечтала

до теб да бъда, с теб... и да се боря

за туй, което ще е помежду ни…

Навярно сигурно така ще бъде…

Ще се усмихнем нежно и дори

случайно ти ще ме докоснеш,

случайно после ще се извиниш…

Но аз душата си не ще залостя!

И, напук на всякаква случайност,

напук на срам и на приличие,

ще те прегърна смело и нарочно

ще те целуна страстно, непривично!

Ще впием устни, жадно ще се слеят

в едно души, мечти и чувства!

 Сърцата ни, ликувайки, ще пеят,

сякаш творят едно изкуство!

Изкуството, че някому си нужен

в този живот тъй труден и суров,

изкуството, че всеки е заслужил

да преоткрие себе си и своята любов!

30.05.2008г., гр. Велико Търново