12.01.2021 г., 18:14 ч.  

Изкуство 

  Поезия
410 7 20

Аз имам малко.

Много, много малко.

Една таванска стая. И камина.

Две черно-бели снимки.

Химикалка.

Мълчания, събирани с години.

Един прозорец –

много нависоко.

и своя профил –

в ъгъла на мрака.

Аз имам Юг –

единствена посока

и точица надежда,

че ме чакаш.

Сега превръщам капки дъжд в боички

чертая те до себе си – отляво.

В червено си и адски ме обичаш!

Рисувам ти сърце.

Душа.

И тяло.

Добавям блус за двама –

под пороя.

Разкъсан залез.

Тръпки. Поглед. Чувства.

 

За мъничко да можех да съм твоя,

картината ми би била изкуство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??