Изкуството да оцеляваш

26.12.2009 г., 12:15 ч.

Поезия » Гражданска

1128 0 1

Погребах поредния приятел в съзнанието си,
отпратих го.
Видях облекчението от приключилия безсмислен разговор.
Изстисках най-добрите ни спомени,
звучаха като стих за некролог.
Всеки път се самоубивам, когато съм фалшив
и стигам дъното на собственото си падение.
Ставам, изтупвам се от моето презрение.
Все пак съм жив и той в добро здраве
може някой ден да се обади...

и да бъдем истински.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

real_def

2009-12-26T13:43:17+02:00

Всеки път се самоубивам, когато съм фалшив.

Ужасно вярно е това, много истински стих!