До днес работата ме крепеше,
в деня ми тя на преден план седеше.
За мен нямах време аз,
причини, че съм заета, си намирах,
за да не излизам от нас...
Просто свикнах да съм все сама,
омъжена за самота...
Точно тогава се появи той,
нямаше нищо общо с приказен герой,
беше просто мъж най-обикновен
и ми каза, че ще обича точно мен!!!
Излизам в отпуск, не ме търсете!
В офиса сами се оправете!
Спешно трябва да обичам точно сега,
за един мъж аз съм много специална!
Излизам в отпуск и то неограничен...
той ме носи на ръце по цял ден!!!
Излизам в отпуск, даже ме уволнете,
влюбих се в него, разберете и сами ни оставете!
Как се случи, просто не знам,
уж го исках да е перфектен като от екран,
а той е просто едно градско момче,
но ме закриля все едно съм дете...
© Диди Георгиева Всички права запазени