На отсрещния блок, на покрива горе -
антени безброй, но върху само една -
два щастливи гълъба спорят
кой от тях е по-влюбен сега:
"- Обичам те аз като небето просторно
и ад е без теб всеки полет и жест,
няма за мене по-желано, безспорно -
от твоята песен и от твоята вест..."
"- Аз пък те обичам далеч по-далече,
до космоса черен, необятен, велик,
когато погледна те денем и вечер,
червя се, все още като плах ученик..."
...
Ненадейно обаче камък изстреля -
малчуганът със прашка улучи целта...
Гълъбът, вместо да литне, протегна
грижовно крило, но... намери смъртта...
Гълъбицата литна -
глъхнат думите даже...
Умираше той, любовта бе спасил:
"- Спора спечелих!... Ето, доказах!
- Но истински влюбен в коя ли съм бил?"
© Десислава Вълова Всички права запазени