Днес отново нарочно попарих сълзите си
като ранна слана - бели вишневи клони.
Знам, във всяка лъжа има дозичка истина,
затуй, без да търся вини, се послъгвам на воля.
Знам, че нищо не е каквото изглежда.
На ума превантивно затягам колана.
Излъжи ме и ти! Знай, че има надежда
да повярвам. И със теб да остана.
Обещаваш ми всичките златни вселени.
Аз затварям очи. (Ето, пак ще се вържа)
Имаш пъстри очи. Със нюанс на зелено.
И съм сигурна в теб. Само сините лъжат!