"Обичам те" ми каза ти

и си тръгна. Какво пък,

нали мен сърцето ме боли.

Нали ти не искаш

вече да си с мен.

И молиш ме да те забрвя

в този сив и мрачен ден.

Но мина време и аз се промених.

Забравих те и сън е вече онова,

което ти ми причини.

Което толкова боли и никога

не ще да си върви.

Онова, което се нарича болка

от една измама и лъжа.

Но ето, че дойде денят,

в който ти пак при мен дойде

за прошка да ме молиш.

Да те допусна пак искаш

до своята изстрадала душа.

Но знай, че не ще повторя аз

да обичам страстно,

да горя и да изгарям,

без нищичко да получавам.

Затова тръгни си

и не искам да те виждам вече.

Искам да потънеш във земята,

както аз загубих светлината.

Светлината, която ме озари,

която човек от мен направи

и злото веч забрави.