Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
12.07.2007 г., 11:50 ч.

Измама 

  Поезия
577 0 3

Лъжех и мамех себе си нощ и ден,
вярвах - ще дойдеш отново при мен,
напразно поглеждах към старата врата,
а там като страж пази моята самота.


Отдавна заличено е нашето минало,
заключено нейде в пространство изстинало,
а толкова чужди никога не сме били,
нито в нощите черни, нито в белите дни.


А кой си мислех че лъжа... сърцето?
За жалост то не е наивно като детето,
което погледнеш ли го в детските очи,
виждаш толкова истински и чисти мечти.


Оказва се безсмислена моята измама.
Защо го правя, като теб отново те няма?
През пръстите като пясък изтече
времето, късно е за любовта ни вече.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??