Измамена

26.09.2008 г., 10:48 ч.

Поезия » Любовна

731 0 2

Каквото и да ми дадеш, винаги си го вземаш.
Всяка целувка така боли.
Всяка мечта и надежда ми отнемаш,
даряваш ми щастие, но после и сълзи.

Какво направила съм ти, не зная?
С какво толкова те нараних?
Опитах се най-щастливия мъж да те направя,
а как, по дяволите, ти ми се отплати.

Измамена от човека, който наистина обичах,
измамена от собствената си съдба.
Всяко твое чувство аз като икона почитах,
а ти така се подигра.

Играеш си игрички с моите чувства,
играеш си с живота ми сега.
Но ще ти кажа само едно - ти изпусна.
Изпусна мен! Най-искрената в любовта!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Kraskata88 (Красимира Бакалова)

2008-09-27T14:36:36+03:00

Мерси за искреността,ще се постарая другия път!
ruba (Руми Бакърджиева)

2008-09-26T18:59:44+03:00

Здравей! Иска ми се да ти кажа, че стихът е хубав, но няма да е искрено. Сигурна съм, че може да се получи и по-добре. Този стил е шаблонен, изтъркан... Можеш да изпратиш стиха само на онзи, за когото е писано. Иначе - приятелски съвет - търси по-интересен, нетрадиционен стил. Може би ще ми опонираш, че когато човек пише, той не мисли толкова за изказа, колкото за това да излее чувствата си. Така е! Но помисли колко еднакви щяха да са поетите, ако следваха само този свой стремеж. Аз самата често се дразня от това, че не съм успяла да вложа най-доброто от себе си, за да изразя в най-тънък нюанс своите мисли и усещания. Талантът е Божи дар, но и трябва да се развива. Поздрави!