Измами те една жена...
Така те помня в онзи миг...
Със буца в гърлото разказваше за нея,
подтискаше едвам напиращ вик -
при спомена за гледката немея...
Брадичката трепереше от яд,
юмруци стиснати, с плът побеляла.
Жестокост в погледа, неистов глад
за мъст, за нежеланата раздяла...
Избрала беше друг, а теб заряза,
като ненужен чифт изтъркани обувки,
и бързо любовта смени с омраза, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация