Измамни мигове,
красиви,
владеят моят свят сега:
суетност, властност,
мъжка гордост,
надменност някаква,
лъжа.
Измамни мигове...
Снежинки в лято,
разпръснали са пелена,
завихрят моето съзнание,
покрито с черна белота.
Измамни мигове...
От мене гоня ви.
Във свят различен ме зоват.
Като дъгата пъстър е,
със обич пълен,
към него аз поел съм път.
Измамни мигове...
Суетни блянове.
Заблуда,
тленност и лъжа...
***
Любов, приятелство
и щастие за всички,
е мъничката ми мечта.
© Христо Костов Всички права запазени