Толкова време измина.
Толкова силно го чувствам още.
Моментът, в който си тръгна ти от мен
и сякаш животът ми спря.
Може би ще дойде време
в някой друг измислен свят,
в което аз ще галя твоите коси,
докато студено навън е.
Дори да ида в рая на небето.
Дори да пропадна в дън земя.
Аз вечно ще те търся,
там където оставихме
един измислен свят.
© Емил Богданов Всички права запазени