Бяла песен – стон неуловен.
Поглед пълен – миг преполовен.
Чужда обич – бич безмилостен.
Сляпа вяра в един забравен ден.
Някой иска – друг не позволи.
Думи мили – истини разголени.
Режещ звук на грохнали мечти.
Драмата засвири на скъсани струни.
Опасна игра. Игра без правила.
Двама играят. На какво – не знаят.
Единият мами, а другият лъже.
Наистина няма, а само на ужким.
А и тя е играч – безучастен, но победител.
А тя е третият ъгъл на фигурата.
А тя е единствена на един хоризонт.
А аз съм измислена и може би фон.
А аз съм заблудата, оплела момента.
А аз съм творение в ръце на създател.
А аз съм фантазия, без капка реалност.
А тя е онази с име Действителност!
Сънувам нещо, но с будни очи.
Докосвам наново нечии черти.
Хващам гумата и трия спомени.
Рисувам без пръсти наново живота си.
Страхувам се да погледна към стената.
Прашно и нямо, дебне ме старото огледало.
Страхувам се да срещна очи в очи.
Оная – изтлялата в миналото
и тази - загубила вяра в бъдещето!
© Ивелина Емилова Всички права запазени