3.01.2010 г., 17:24 ч.

Измислена 

  Поезия » Любовна
687 0 0

Бяла песен – стон неуловен.

Поглед пълен – миг преполовен.

Чужда обич – бич безмилостен.

Сляпа вяра в един забравен ден.

 

Някой иска – друг не позволи.

Думи мили – истини разголени.

Режещ звук на грохнали мечти.

Драмата засвири на скъсани струни.

 

Опасна игра. Игра без правила.

Двама играят. На какво – не знаят.

Единият мами, а другият лъже.

Наистина няма, а само на ужким.

 

А и тя е играч – безучастен, но победител.

А тя е третият ъгъл на фигурата.

А тя е единствена на един хоризонт.

А аз съм измислена и може би фон.

 

А аз съм заблудата, оплела момента.

А аз съм творение в ръце на създател.

А аз съм фантазия, без капка реалност.

А тя е онази с име Действителност!

 

Сънувам нещо, но с будни очи.

Докосвам наново нечии черти.

Хващам гумата и трия спомени.

Рисувам без пръсти наново живота си.

 

Страхувам се да погледна към стената.

Прашно и нямо, дебне ме старото огледало.

Страхувам се да срещна очи в очи.

Оная – изтлялата в миналото

и тази - загубила вяра в бъдещето!

© Ивелина Емилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??