Романтик (Христо Костов)
403 16192
13.03.2007 г., 10:31 ч.

Измислено ме гледа  

  Поезия
971 0 25

Измислено ме гледа злата вещица,

от приказката детска, в малка книжка.

До нея тръпнещо, измислено стоеше

момченце със отронена въздишка.

 

Прелистената страница отмина

и друга се намести пред очите.

На нея в къщичка, в гора зелена

добрата фея ни чертаеше съдбите.

 

Триглавата ламя измислено откъсна,

поредна златна ябълка и я отнесе.

Юнакът, дето трябва да я пази,

все тъй измислен под дървото спеше.


Вълкът се чуди кой да си похапне.

Червена баба или седемте козлета.

А Кума Лиса гарвана прилъгва

за сиренце парченце, за душата клета.

 

Снежанка гледа седемте джуджета

измислени във приказка поредна.

Добрият принц със трепет я очаква

целувка първа, нежна и вълшебна.

 

Прелиствам страниците. Новите герои,

понасят ме във светове далечни.

Измислени са, мъничко наивни,

ала в сърцата ни останали са вечни.  

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??