Самодива (Вики)
535 5952
13.01.2015 г., 9:34 ч.

Измислено реален 

  Поезия
692 1 9

Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.

Открих те в песента на тишината си,
рисувах ти клепачите и веждите,
а после проектирах в теб душата си
и малката светулка на надеждата.

Измислих те. Не си приличаш с никого.
Създадох те с космическо търпение,
за да останеш в мен, а не в безликото
отсъствие на жар и вдъхновение.

Потребен си - до болка и до истина.
Дори и да си само детска приказка,
за мен си свято място за пречистване
и нежната упойка срещу липсите.

Знам, няма те в света, но нося в себе си,
ръцете ти, загръщащата искреност
и пазя те, невидим, зад пределите
на земната, ограбваща, действителност.

Не си оттук. Ти в друго измерение
остана си. В средата на Вселената...
Реален плод на смело въображение,
което търси път към съвършеното.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно!!!
  • "Реален плод на смело въображение,
    което търси път към съвършенството."

    Любовта обича съвършенството - и като физика, и като душевност.
    Когато я търсим, ние си създаваме идеалния образ в представите си; когато я срещнем, виждаме в любимия обект кумира си...
    На тази основа по-късно идват разочарованията и разделите.

    Темата ми е близка. И аз имам стихове за Измисления.
  • Божествена поезия!
  • Много искрено и чувствено! Стопли ми душата с уютност - въпреки космическите мащаби!
  • Безкрайно уважавам хората, които търсят съвършенството и са взискателни към себе си!
  • искрени думи!
  • "...нежната упойка срещу липсите"
    !
  • Чудно!
  • Мисълта за теб...
Предложения
: ??:??