Измислено е мойто съществуване,
а твойта песен е така далечна
С валящите цветя от небосвода дали ще се срещнем?
Измислена е и душата ми – във нея няма никой вече тихо да се врича
и слънцето е само днес със мен,
със полъха на вятъра по много те обичам...
Измислена си ти, така вълнуващо измислена
Морето ми разказва приказки за тебе
За твоето епично съществуване в мъглата на редицата от сънища
Събирам бегли спомени
Нареждам ги един до друг на пода
И те са толкова измислени ...