myworld (Аз)
284 845
26.11.2013 г., 21:18 ч.

Измислям си... 

  Поезия
438 0 10

Измислям си сонети - дъх,
измислям си и полет - сянка,
политам към измислен връх,
не вярвах, че е само дрямка.


Сънувам те на тъмен бряг,
сънувам си ги тези щрихи,
а гоня те във своя бяг,
сетне пак сме чудно тихи.


Тишината ни е верен тон,
тук върти се стара плоча,
ето, падаме от счупен клон,
страх ни бе дори да скочим.


А измислям си сонети - дъх,
измислям си и полет - сянка,
ти не спирай на измислен път,
там ме няма, няма ме отдавна!






© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нали?! И аз съм на същото мнение!
  • Хубаво си измисляш!!!
  • Благодаря ти, че намина, Митко!
  • Ти не спирай на измислен път,
    там ме няма, няма ме отдавна.
    прекрасно
  • Определено е така, Вики!
  • Всичко можем да си измислим. Не се знае кой свят ще се окаже по-реален
  • Права си, М. Аз също обичам да политам в необята, да се ширя из времето и пространството. Това, покякога, е по - красиво от всичко останало!
  • Васил, измислените неща са толкова приказни! Всички обичаме да летим, мечтаем...Хубаво е и защо пък не?! Със Санвали обичаме да сме перца и да се реем свободно, нали Сън?
  • Благодаря ти, Санвали, че оценяш по този начин моята поезия!
  • Браво! Да, няма ни на измислени пътища! Поздрав за хубавия стих!
Предложения
: ??:??