Саня (Саня)
4 3
10.02.2004 г., 22:48 ч.

ИЗНЕВЯРА 

  Поезия
4.3 / 7
2171 1 6
и всичко красиво помежду ни забрави?
Нима сега душата ти спокойна чака
да чуе плахите ми стъпки в мрака?
И мислиш ли, че мога да живея
не с любов, а с въглен, дето тлее?
И, как, кажи да не ревнувам,
на щастлива ли да се преструвам?
Болката горчи и спира дъха ми,
разкъсва сърцето, прекъсва съня ми
и тъкмо по средата на нощта
питам се: “Къде отиде любовта?”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саня Всички права запазени

Предложения
  • kalli (Даниела Паскова) "Живот на 360 градуса"
    "Живот на 360 градуса"
  • slavi2002 (Слави Тодоров) ****
    **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
  • stenli499 (Станислава) Докога
    Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...
  • paloma66 (Гълъбина Митева) Любовта си отива в неделя. По здрач.
    > Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Още произведения »