Видях те с нея и светът се преобърна...

Погледна ме плахо и после се обърна!

Нямах сили да дишам дори,

а очите ти ми казваха "Прости"!

Продължих напред сякаш насън,

погледнах те за последно и излязох навън...

А ти я прегърна изпълнен с любов,

вървяхте двама към света суров...

Сълзите потекоха сами,

в мъгла превърнаха се всички мечти.

Не знаех какво да направя... продължих да вървя,

а в мене сърцето кротко прокървя.

Знаех, че я искаш,

знаех това...

Но вярвах сляпо в теб и в честността!