8.02.2009 г., 10:05 ч.

Изневяра 

  Поезия » Любовна
693 0 1
Безрезервно аз ти вярвах
и на хорски хули не повярвах.
Но ти с мен се подигра
и като на карти щастието проигра.

И опора, и утеха ти за мене беше,
и във вярност се кълнеше.
Но душата ми жестоко ти рани
в мига, в който с нея ми изневери.

Ти за мене беше всичко,
до теб се чувствах аз човек.
Сега не ми остана нищо,
освен разбитото сърце.

Защо ли всичко от себе си ти дадох
и защо всички грешки ти прощавах?
Като в миг на слабост, о, уви,
любовта в мен уби.

Така че сбогом казвам ти сега
и с високо вдигната глава
кураж на себе си аз давам
и по пътя дълъг продължавам.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хубаво стихотворение наистина ме трогна и докосна сърцето ми БРАВО
Предложения
: ??:??