По улица тъмна отново вървя.
За сетен път се чувствам сама!
Поглеждам с надежда в тъмния край,
аз вече не чувствам предишния рай.
Превръщат се някак си нашият град
и нашите вечери в безмилостен ад!
С една изневяра разбих любовта,
сега ме изпълва докрай самота!
Студена,безмилостна тя ме зове,
над мен се разтила сиво небе!
Аз надеждите твои до край разрущих
и любовта във сърцето ти с болка отмих! ...