Простете за нахалния ми зов,
достигнал до ушите ви смутени,
аз, можейки, заровила бих в ров
и него, и гърдите си големи,
но в тях побрано е едно сърце,
което Ви копнее и обича,
но Вашето мълчание, уви,
на бавна смърт от лудост ме обрича.
И затова, във своя безизхóд,
ще разглася, че любихте ме страстно -
и всички те ще цъкат със език,
и ще завиждат - повече от ясно! ...