silian (Силиан Мичъл)
3 5
22.07.2009 г., 14:58 ч.

Изоставена 

  Поезия » Любовна
764 0 3

И, все пак, как смееш да си идеш,

без да си бил тук и миг дори?

Как смееш от ръцете ми кървавата роза да изтръгнеш,

розата, по която капят моите сълзи?

Нима си толкова безчовечен и студен,

за да се влюбиш в своята собствена слепота?

Нима ще можеш ден след ден

да заглушаваш крясъка на съвестта?

 

Но не ще те оставя и за миг!

След теб ще бродя самотна и без душа!

Нощем, във студа, ще чуваш само моя вик,

а бавно ще се стича кръвта.

И във въздуха ще ти шепна,

а от шепота ще се побъркваш ти.

Със косата на всеки ъгъл ще те дебна,

ще те тласна в бездната дори!

© Силиан Мичъл Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??